Георги Георгиев: Ставам в 05:30 всеки ден! /ИНТЕРВЮ/

0

В днешното интервю, надникваме зад кулисите на едно от най-нестандартните и вдъхновяващи независимо списания в България – Half Magazine. Мой събеседник е Георги Георгиев – човекът, който стои зад концепцията, визията и думите, превръщащи половин списание в цяла провокация към мисълта.

– Как се ражда идея като Half Magazine?
– Защо „по-малкото“ понякога казва повече от цял роман?
– Има ли място за алтернативната култура в съвременната медийна среда?

Интервюто е направено на 20 май 2025 година за списание Half Magazine

Здравей! За мен е истинска чест и удоволствие да взема това това интервю от теб на връх рождения ти ден. Кажи ми, как ще прекараш празника?

  • Като цяло, не обичам да празнувам рождените си дни. Всъщност, не само рождените си дни, а и имен ден също не празнувам. Да, поздравления приемам, но никога не празнувам. Обикновено, на рождения си ден не съм в България, но тази година ще бъда тук, защото имам работа. Обичам да съм някъде, където мога да се отдам на почивка и тотален релакс. Не си падам по шумните партита.

Годините за теб са просто цифра или с всяка година трупаш житейски опит, който е ценен и надграждащ себе си.

  • Честно казано, за мен годините са цифра. Човек трябва да умее да се усеща. Ставам на 40 години. Нямам проблем с това. Да, това е опит който трупаш, но опитът е житейски. Познавам хора които на моята възраст мислят по доста ограничен начин и не мисля че са израснали. Виждам и такива на 20, които мислят доста по-свободни и мащабно. Цифра са, но най-важно е как се чувстваш у усещаш. Може да си на 40 и да нямаш амбиция – да седиш и чакаш да се случи нещо и да се оплакваш, едновременно с това, да не правиш и нищо.

И в този ред на мисли, кои бяха най-големите уроци, на които те научи живота?

  • Уха! Може би сам ги предизвикам да ги уча. Ученолюбив съм бил винаги. Имам си цели. Може би това да не се отказвам, защото се интересувам от много неща. Телец съм, а хората от тази зодия сме изключително упорити и правим нещата на всяка цена. Ето, давам пример. Когато бях на 17 години се изнесох и реших да бъда самостоятелен. Определено ме научи на много неща, да се справям и да не чакам от някого нещо. В последствие, занимавах се с музика и в пътя на това изкуство, въртях по дълъг път. Бил съм в хора на Българско национално радио, след което бях в хор „Бодра смяна“, учих музика, после ме приеха в два университета, но се спрях на Нов Български Университет, защото базата ми харесваше повече. Университетът ме научи да ставам в 05:30 сутрин, с малката разлика че преди бе за лекции, а сега за фитнес. Професиите бяха едни и същи. Пътят си го вървях сам. Исках го това нещо. Баба ми ме отведе в хора, дори ме водеше два или три пъти седмично до хора, защото уважаваха и подкрепяха моят избор. Дори си спомням че и дядо ми ме е водел. Мога да кажа че от малък следвах мечтите си и ме е изградило на дисциплина. Благодарение на хора на Българско национално радио, имах честта да пея със звезди от ранга на Лили Иванова, Росица Кирилова, Тодор Колев, с бенда на Вили Казасян.. Това много учи! Докосвал съм се до личности като Цветана Манева, Бистра Атанасова, защото учехме и актьорско майсторство, с доцент Алекс Боварян, която ме запозна с певицата Камелия. С Камелия сме приятели до ден днешен. Малко след нея, се запознах и с Николета Лозанова, с която останахме доста близки и до ден днешен. Пътят житейският изгражда като характер и личност.

И докато сме на празничната вълна, кажи ми, защо никога не е имало партита на Half Magazine – нито рождени дни, нито специални поводи..

  • Много хубав въпрос! Доста често ни питат това. Ние винаги сме отбелязвали рождените дни с празнични броеве. Искахме тази година, но.. Не успяхме. Представям си го много арт. Исках да покана всички, които са били наши корици, както и да намеря подходящото място, както и да има смисъл. Не искам да е поредното парти, а знаеш, не съм привърженик на това. Това е една от причините. Мога да кажа, ако всичко е наред, догодина ще има такова парти. Обичам когато правя нещо, да има смисъл. А не да бъдат половинчати нещата.. Тази година направихме няколко събития – премиерата на първата модна книга на момче, с което работя – Пит Андрейчев. Малко след това, помогнах на Ива Атанасова да излезе от обувките и зоната си на комфорт и да направи малко по-различна церемонията на наградите Faces and Brands Awards.

Да си поговорим за Half Magazine.. Как се роди идеята? Помниш ли кои бяха първите, които повярваха в теб?

  • Списанието стартира по време на COVID-19 пандемията. Тогава с Евгени Кирилов, който е един от фотографите на HALF Magazine,  решихме да снимаме първото момче и първата корица на списанието. Момчето не беше българин, живееше в България и разбираше малко български, но не се бе снимал до сега. Занимаваше се с карате и беше нещо ново и различно за него. Второто момче бе един бразилец, който по онова време живееше в България и беше много различен и интересен. Първите броеве бяха като проверка, да видим дали ще се хареса това в България и дали би вървяло. Не знаех дали сме дорасли за нещо подобно. Знаеш, тук сме по-консервативни и трудно приемаме нещо ново и различно. Изненадата бе, че хората искаха още въпроси.. А аз мислех че само ни разглеждат, но не ни четат. Та.. така се роди идеята за Half Magazine. Всъщност, самата идея я имах година преди да стартира, просто исках. Освен с Евгени Кирилов, HALF Magazine работи и с Костадин Кръстев – Коко, който е невероятен професионалист. Година след премиерата на Half Magazine се роди идеята и за женският Half Magazine. Може би, в България снимки като нашите няма. Това което се случва на местна почва.. Просто кадрите и всичко което правим за Half, няма аналог. Нещо друго важно е, че за да се снимаш за Half, това се случва само с покана от мен. Под никаква друга форма не може. Предлагали са ни пари, но съм категоричен – само и единствено с покана. Дори ще ти споделя, момчетата и момичетата снимани при нас не са взели хонорар. Снимат се абсолютно безвъзмездно.

Към днешна дата, Half Magazine може да се похвали с екип от професионалисти, които буквално изстреляха списанието на първо място. Как успя да събереш толкова талантливи хора на едно място?

  • Честно казано, хората работещи за Half Magazine не са много. Екипът се състои от мен, Евгени Кирилов, Костадин Кръстев – Коко, както и Кристина Владимирова, която е един от редакторите. За Other Half Magazine работим с едно момче Никола, който е много креативен и участва в направата. Работим с различни гримьори като Силвия, Гери Пащрапанска, работили сме с Цецо като фризьор, Пламен снимаше видеата, но на този етап залагаме повече на Backstage кадри, защото хората искат това. Само тези, които са били истински постоянни са останали. Обичам екипът ми да е амбициозен. Не обичам мързел и закъснения и ако ги видя в някого, пътищата ни се разделят. Да, краен съм, но това са моите принципи и изисквания.

Успя ли да успеха на двете списания да се доближи до твоите очаквания? 

  • Все още разгръщаме потенциала на двете списания. Всъщност, никога не съм доволен от работата си. Винаги смятам че може да бъде и по-добре. Не са покрили напълно очакванията ми, както и има още какво да учим. Отговорът ми е не.

И като говорим за очаквания.. Какви са твоите мечти? До къде стигат те? Какво следва след Half Magazine и Other Half Magazine?

  • О, продължават си. От Other Half Magazine има още какво да се желае. Има следващо ниво на което искам да мина. То е създаването на риалити формат. Ще го правя с друг екип и това е нивото, на което ще мина. Обмислям го от около две години. Мислехме дали да бъде обвързано с Half Magazine или с нещо друго, но.. разговорите продължават. Едно е сигурно, няма да бъде обвързано със списанието, но ще приложа наученото като продуциране и мениджмънт, защото това бе и втората ми специалност. Определено не е толкова лесно за направа и реализация. Следващото ниво ще бъде риалити.

Спомена риалити.. Със сигурност хората го очакват с огромно нетърпение, защото знаят че когато правиш нещо, ти го правиш точно такова, каквото трябва да е. Нека те попитам и за Виктор Русинов от „Ергенът“. Мнозина знаят че именно ти си работил с него преди. Разкажи ми малко повече за него.

  • Факт е, че с него се познавам от една моя покана за снимки при нас. Разбира се, той прие. Всъщност, снимали сме го цели четири пъти.. (смее се). Той беше леко притеснен в началото, не беше в настроение. Поговорих си с него, след което разбрах че се е разделил с приятелката си в същият ден, но въпреки това дойде, изпълни ангажимента и се държа много професионално. Изключително възпитан е и тогава се видяхме и запознахме. Разказа ми за образованието си „Режисура“ в Нов Български Университет.. Тогава нашият оператор Пламен му предложи да снима при нас и да натрупа стаж. Така започнаха нашите отношения и стана част от семейството на Half Magazine. Имаше доста интерес към него. Дойде ред на фотосесията с Айлин, последва фотосесия и с Олга Модела с колекция на Philipp Plein, както и така нашумялата корица за Pride изданието на Half Magazine.. Определено списанието служи за огромен трамплин.

Неотдавна, медиите в България започнаха да спекулират със специалното PRIDE издание на Half Magazine, на което Виктор бе с рокля, а момичетата с костюми. Какво бе посланието, което обикновения българин не разбра..

  • Когато излезе наша корица, тя винаги е бурно коментирана. Когато стане момента за Pride корицата, вече нещата стават доста по-сериозни. Така бе и с корицата на Николета Лозанова, която бе представена като мъж. Заснели сме и много интересна корица и за тазгодишното издание на Pride-а. Всеки който е интелигентен и мислещ човек, ще разбере посланието и няма да се хваща за дребни детайли. Да, за Виктор доста се коментира напоследък, но както обичам да казвам „По-добре на хората в устата, отколкото в краката“.

Няма как да не те попитам и за Пит Андрейчев – може би един от най-успешните и популярни модели в България и чужбина. Как се запознахте и как започнахте работа?

  • С Пит се познавам от доста години. Един ден, както си седяхме и говорихме, той ме попита дали искам да работим заедно. С него нещата станаха плавно. Много често ми задават въпроса, защо при него се получават нещата. Ами просто е, той ме слуша. Всъщност, идеите ни се припокриват, а и двамата кипим от нови и нови идеи. Поканих го за първият цветен брой на Half Magazine и той бе и нашето първо печатно издание. Много се изкефи той и реши че иска да се занимава с това.  Знае модата, познава материята. Учил е в Лондон и Милано, доста е амбициозен. Да, имали сме разногласия, но намираме златната среда. Когато двама души искат нещо да стане, няма как това да не бъде успешно. Той е нетърпелив, иска да се случват нещата на момента. Балансирам го, че нещата ще се случат, просто трябва време. А относно неговите проекти, предстоят много ново неща. В края на месец май ще излезе едно българско издание с него. Очакват го доста корици тази година. Предстоят големи неща.

Неотдавна, Пит Андрейчев направи премиера и на първата си модна книга с бляскава церемония, на която присъстваха и най-близките му хора. Разбира се, имаше и такива, които не уважиха събитието. Какъв е твоят коментар по темата?

  • Винаги ще има хора, които ще се радват на успехите му, както и ще има такива, които няма да ги приемат. Не е станало нищо. Това че някой не е дошъл, просто е знак да си „свери часовника“. Да види кои са хората които го подкрепят, както и кои са тези които са само на думи. Искам да благодаря на bTV, NOVA, 7/8 TV, Code Fashion, Bulgaria on Air, както и други медии. Защото той наистина получи огромна медийна подкрепа, а това е много важно. Дори мога да кажа че bTV са наши приятели. Както и на предаването им „Преди обед“, а аз и Пит сме от хората, които не забравят кои ти е подал ръка.

За никого не е тайна, че ти си в близки отношения с една от най-красивите и успешни българки, а именно Николета Лозанова. Как запазите отношенията си толкова години?

  • С Николета се познаваме още в началото на нейната кариера. Участваше в предаването „Dancing Stars“. Помня че ме канеше на лайфовете на предаването, пишехме си постоянно. Имах фотосесия, която Дилян Марков направи за мен. Първата ми професионална фотосесия ми е била с Николета. Тя е и първият модел с когото съм се снимала. Снимали сме и други проекти. Помня при нейният фризьор Венелин, тя ми направи профила в Instagram. Беше ново приложение тогава.. (смее се). Не се чуваме всеки ден, тя е доста заета, особено сега когато има и малко дете. Но сме съумяли да запазим отношенията си. Ако имам нужда, тя ще реагира. Както и аз за нея. Така дойде и поканата за Pride корицата, а тя прие веднага. Гласува ми доверие, я резултатът бе една от нейните най-арт фотосесии. Помня дори участието ѝ във формата „Къртицата“, били сме на ревю в Италия.. Много неща са. Но за да ти отговоря, лоялността е ключова. През годините съм я подкрепял винаги. Дори ще ти кажа, отнасял съм и хейт заради подкрепата си към нея, но за семейството и приятелите си съм така. Нямам много приятели от популярните лица. Смело мога да кажа обаче, че Николета Лозанова е една от тях.

Сподели ми, какво е мнението ти и за музикалният шоубизнес в България?

А има ли истински звезди тук и ако да, кои са те?

  • .. (смее се). Много интересен въпрос. Има музикален шоубизнес, има и звезди. Те са Лили Иванова, Васил Найденов, Любо Киров  и изпълнители от техният ранг. Не ми харесва че вече няма толкова хип хоп и поп музика. Изпълнителите от този стил се размиха или изчезнаха. Но вина имат и медиите. Няма какво да се лъжем – музиката е доста скъпо удоволствие. За хубава песен се искат доста пари. За ефектен клип се изискват дори още повече пари. Или трябва да имаш богати родители, или някакъв спонсор. Шоубизнес има в поп-фолк жанра, макар че стана голямо отсяване и там. Не могат да се справят финансово. Трябва си сериозен гръм. За да станеш успешен изпълнител, първите няколко години трябва да влагаш доста без да очакваш възвращаемост. А трябва да пускаш по 4-5 проекта годишно. За две години са 10 проекта, за които се изискват доста средства.

Време е да минем и към малко по-личната част на интервюто.. Кажи ми, вярваш ли в любовта?

  • Определено да. Романтик съм, вярвам в любовта.

Сега на рожденият ти ден, ако те попитам дали си истински щастлив, какво би ми отговорил?

  • Да, щастлив съм. Важното за мен е близките ми да бъдат живи и здрави, аз също и да правя това, което обичам.

Зад целият този блясък, суета и популярност, кой е Георги в края на деня? Какво го радва и какво го натъжава?

  • Няма блясък при мен. Далеч съм тези неща и бляскав живот. Бягам от него. Какъвто съм навън, такъв съм и вкъщи. Може би, разликата е, че вкъщи обичам да бъда сам и да ми е тихо, за да си отпочина качествено. Не си продавам важности. Съвсем обикновен човек съм, с когото всеки може да си поговори.

Има ли нещо, което никога не би простил?

  • Не бих простил три неща – лъжа, предателство и изневяра. Доста неща съм прощавал, но за тези трите съм категоричен. 

Ако можеше да срещнеш себе си преди 10 години, какъв съвет би си дал?

  • Съвета който бих си дал, би бил нещо от рода на „Винаги напред, никога назад“. Обръщайки се назад е минало, а аз обичам да гледам напред към бъдещето.

Има ли нещо, за което съжаляваш?

  • Със сигурност има неща за които съжалявам, но не мисля за тях. Не мога да ги поправя. Гледам малко по-философски на нещата. Съжалявам например че баба ми си отиде от този свят преди да види успехите ми. Да, видя част от тях, но не всички. За друго не съжалявам. Така е трябвало да се случи.

Какво те мотивира да вървиш напред?

  • О, аз самият се мотивирам. Нямам нещо конкретно. Интересувам се от нови неща, технологии.. Затова имам и в екипа си млади хора. Това ме зарежда и мога да науча много от тях. Сам си задавам посоката. Доста съм позитивен и гледам позитивно на нещата.

Има ли чо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *