Д-р Стояна Нацева: 90% от болестите идват от негативни емоции
Д-р Стояна Нацева, доктор по бизнес администрация, основател на Академия щастлив живот, автор на 15 книги, носител на множество международни награди, в интервю за предаването „Здравето на Фокус“ на Радио „Фокус“.
Как обидата, страхът и гневът ни разболяват? Какво е психосоматика? Как да излезем от омагьосания кръг на чувства и болести?
Д-р Нацева, доказано ли е по научен начин, че негативните чувства могат да имат физическо проявление в тялото и да ни разболеят?
Разбира се, на 100% е доказано. Израелските учени доказаха, че 90% от всички болести, особено за онкологията, идват от обида и от негативни емоции, когато човек твърде дълго стои в миналото или се притеснява за бъдещето. Но най-токсичните болести са предизвикани от страх, срам, вина. Обидата, ако дълго време я държим в нас, също формира проявление в тялото.
Какво казвате на хората, които смятат, че емоциите няма нищо общо сфизическото ни здраве?
Всеки има право да живее по начина, по който иска, но науката го е доказала.
Аз в момента пиша докторантурата си точно на тази тема – нейропсихология, тъй като аз имам мой авторски метод – вътрешната автобиографична карта. В момента правим изследвания с група от 103-ма човека. За всичко има много научни доказателства, но, ако човек не желае да си помогне, както се казва, и Господ не може да му помогне.
Не е тайна, че в България много хора страдат от сърдечни заболявания – високо кръвно, сърдечна недостатъчност и т.н. Къде е коренът на тези заболявания?
Коренът на сърдечно-съдовите заболявания винаги е в неправилно отношение – липса на любов към себе си и другите, неразбиране и неприлагане на основните принципи:
Принципът на идентичността – аз съм идеален елемент в системата такъв, какъвто съм, но и другите са такива. Т.е. аз не трябва да контролирам, трябва да оставя другите да се проявяват.
Принципът на йерархията – във всяка система има йерархия. Например, аз колкото и да се нервирам на моя началник, той е йерархическа фигура. Т.е. аз се разболявам, когато се опитвам да превъзпитам човек, който там го е поставила система, това не зависи от мен.
Принципът на даване и получаване – много хора дават прекалено много, но не могат да получават. Много жени са така. Други пак само искат да получават и нищо не дават.
Често мислим, че колкото повече даваме добро, толкова повече ще ни се върне?
По принцип това е правилно, но в йерархията на системите на първо място винаги съм аз, защото в мене живее Богът, и аз ако нямам, аз, ако не съм добре, аз на никой нищо не мога да дам. Това е елементарен закон. Аз, ако нямам примерно 5 лева, не мога да дам 5 лева. По същия начин е и с емоциите, и с физическите проявления на човек. Така че, наше право е първо ние да бъдем добре, след което да помагаме екологично в рамките на тези и на другите закони.
Сякаш изпитваме някакво мазохистично удоволствие и от това да критикуваме всичко около нас: държавата, началника, партньора, приятелите, колегите. Това как се отразява на нас самите?
Негативно, защото когато сме настроени агресивно към другите, всъщност сме настроени агресивно към себе си. Има такъв доказан психологически феномен, че начинът, по който аз се отнасям към себе си, го проектирам и към родителите си, и към държавата, и към околната среда, дори и към бъдещето, и към парите.
Аз много често казвам: вие нямате проблеми с майка си, баща си, партньора си, децата, работата, началника, приятелите – вие имате проблем със себе си. Решете личностния си проблем, излезте от детската позиция и всичко ще започне да се подрежда и тялото ви ще оздравее.
Това означава ли, че когато се сблъскаме с каквато и да било диагноза, трябва да забравим за лекарите, за медиците и да се доверим изцяло на този метод?
В никакъв случай. Не. Тук съм категорична, съвременната медицина е едно от най-ценните неща, които имаме в нашия живот. Благодарение на нея, средната продължителност на живота скоро ще бъде 80 години и се очаква да расте все повече. Когато дойде при мен човек с тежка диагноза, първо му казвам „отиди на лекар“, въпреки всички неща, които извършваме заедно.
Никога не изключвам традиционната медицина и много се уповаваме на нея. Но заедно с модерните технологии за лечение на здравето е много важно да разберем, че ние трябва да работим и с нашата психика. Защото точно нашата психика има неразривна връзка с тялото – неразрешените психически проблеми се отразяват като здравословни проблеми.
Но децата също боледуват, макар че са малки, за да са натрупали негативни емоции. Как се обяснява, когато в дадено семейство има бебе, което е с астма?
За астма и задушаване, когато на детето не му стига въздух, искам да кажа, че са правени изследвания и се установява, че в семейството има някакви конфликти.
Не мога да кажа, че 100% всичко е психосоматика.Има разбира се влияние на околна среда, има вродени заболявания, не може за всичко да обвиняваме родителите. Но има фактори, например честите скандали, побоищата в семейството, това винаги се отразява на децата. Мога да дам много примери.
За множествената склероза се оказва, че много често в детството е имало голям вътрешен конфликт. Т.е. майката и бащата са се карали, биели, майката е забранявала примерно на детето да обича бащата или да контактува с него, а ние знаем, че ние сме на 50% нашата майка и баща, т.е. ние имаме такива субличности в нашата психика.
В един момент започваме да гледаме на бащата през очите на майката и вътре в нас се формира някакъв конфликт, който ако не бъде отработен, с годините се превръща в автоагресия.
Един от последните случаи, с които работихме за множествена склероза – когато човек възстанови правилното си отношение към бащата и майката, този конфликт в него угасна и човекът е жив и здрав. Това може да се види в подкаста, който заснемаме с истински случаи на реални хора. Там показваме феноменални резултати при г-жа Татяна Маркова след работа по тази технология.
Нека тук веднага да направим една кратка демонстрация на това, което Татяна Маркова разказва във вашия подкаст „Един милион пробудени“. Тя чува диагнозата множествена склероза, преминава през ада, за да каже обаче днес: благодаря на тази болест.
Татяна Маркова: Казвам се Татяна Маркова, на 45 години съм. Преди година и половина направих криза. Всичко започна с болки в лявата страна, изтръпване на крак, ръка, но аз не обръщах внимание, ходех си на работа. Докато това нещо един ден просто ми каза: стоп, край, спирам те, дотук. Цялата ми лява страна се обездвижи, както и дясната страна на лицето. Небцето и езикът ми се надуха и изтръпнаха, не можех даже да говоря, трудно ми беше да се самообслужвам.
Тръгнах по лекари и изследвания. Поставиха диагнозата МС (множествена склероза). Последва лежане в болница, вкъщи, в болница, вкъщи и така.
Първо, като дойде диагнозата, като всеки човек се изплаших много. Започнаха да ми нахлуват мисли, как ще живея, кой ще ме гледа, защото МС води към пълна инвалидизация. Ужас, паника, стрес, депресията и разни такива мисли -как ще продължа напред. Просто си помислих: Това беше, било каквото било, до тук.
Още с първото си влизане в болница, обаче си казах: Не, не може да е така, няма да се дам. Нещо трябва да направя. Единствената мисъл, която тогава ми беше в главата, беше да си направя афирмация по съветите на Стояна и си я направих.
„Слава Богу, аз вече съм в цветущо здраве. Усещам краката и ръцете си“.
Повярвайте ми, в болница, вкъщи, на прегледи, където и да съм, нищо не ме е спирало сто дни по сто пъти да повтарям афирмацията. В момента, в който започна курса на Стояна, жените, с които сме били заедно тогава, сега, ако ме видят, ще кажат: Това не си ти!
Благодарение на констелациите започнах да си задавам много въпроси: на какво иска да ме научи тази болест, защо тази болест дойде при мен, какво иска да ми покаже, от какво имам нужда аз самата и не си го давам?
Болестта трябваше да ме спре и да ми каже: Спри, обърни внимание на себе си. До този момент всички други бяха по-важни от мен, аз винаги съм била на последно място.
В момента, в който размислих, осъзнах, че насочвам цялата агресия навътре към себе си и аз съм виновна за всичко. Крачка по крачка започнах да се освобождавам от чувството на вина и срам. Носех една раница с негативно отношение към самата себе си, която в момента, в който я свалих, ми олекна.
Първото нещо, което направих, беше да благодаря на МС.
Благодарих, че е дошла, за да ми даде уроци и да ми даде посока, да ме накара да направя това, което до сега не правех.
Д-р Нацева, признанието на хората, на които сте успели да помогнете, ли е най-голямата ви награда?
Абсолютно. Моето призвание е да помагам на хората. Нищо не може да се сравни със сълзите на радост в очите на човек, който се е излекувал, който е променил себе си, който живее вече живота на мечтите си, въпреки диагнозата, която му е поставена или въпреки непрекъсната негативна обстановка, в която е живял.
Не е ли здравето нещо, което е извън нещата, които можем да контролираме?
Има фактори, които можем да контролираме и фактори, които не можем да контролираме. В много голяма степен човек може да прецени с какво да се храни, къде да живее, дали да спазва режим, дали да спи достатъчно. Също така обаче, има и фактори, които не зависят от нас. Има и генетични фактори, но епигенетиката вече доказва, че може да влияем дори на генетичните фактори.
Според някои твърдения множествената склероза единствено и само може да се излекува с йога. Вие какво мислите?
Йогата е чудесен начин човек да релаксира, да промени мислите си, винаги говорим за философията на живота. Има много методи, те са прекрасни, но това, с което аз се занимавам, е най-бързата психотехнология. Защото, когато разберем, какъв е вътрешният конфликт, веднага можем да го променим. Това става с игрова терапия – човек за пръв път чува думите, които е искал да чуе, вижда ситуацията по различен начин и когато бързо разреши вътрешния си конфликт и психиката се успокои, тогава оздравяването настъпва много бързо. Мисля, че в момента има много информация – хората нямат време да се занимават 20 години, за да видят резултат, те искат веднага.
Какво трябва да бъде първо: осъзнаването или промяната? Първо осъзнаваме и се променяме или първо се променяме и после идва осъзнаването?
Първо, човек трябва да осъзнае себе си като господар на живота си и творец на собствената си реалност. За съжаление, 95% от всички хора живеят в детска позиция на жертва. Докато не се самоовластиш, никой не може да ти помогне. Защото мозъкът така е настроен, че винаги потвърждава основната програма. Когато мисълта е, примерно: аз не струвам, аз съм нищожество, аз заслужавам да умра. Когато имате такава вътрешна програма, първо, трябва да се работи точно с нея. Но, трябва да знаем и да виждаме причинно-следствената връзка – как мисълта поражда емоцията и как това е свързано с конкретно действие, което води човека до конкретното проявление.
Когато не оценяваш своята стойност, когато се подценяваш, защото съзнателно или несъзнателно някой отвън е наложил тази оценка, това има ли физическо проявление?
Разбира се. По принцип всички тези програми децата ги получават до 7-годишна възраст в семейството или в средата, в която са били отгледани, защото до 7-годишна възраст детето няма критично и реалистично мислене. То възприема от родителите си или от авторитетните фигури около него всичко за чиста монета, защото то е в алфа съзнание на мозъка и няма критика, както казахме. И освен това, децата запомнят само най-силните емоции, които са имали и ги съчетават с нелогична мисъл. По този начин се формират конкретни идеи и хората, които не са осъзнати, продължават да живеят по тях и във възрастното си проявление.
В курсовете, които Академия щастлив живот провежда, за връзката между мисълта и болестите, акцентът е, че всяка болест е предизвикана от конкретна мисъл?
Не, защото при различните хора органите не са издръжливи в еднаква степен.
Когато човек дълго време е в стрес, да кажем, живее в миналото, чувства вина, страх за бъдещето, има различни такива чувства, подкрепени с различни мисли, в човека се отделят непрекъснато например, адреналин, норадреналин, кортизол. Това изтощава тялото.
Една и съща мисъл с едно и също чувство, обаче, при двама различни човека може да доведе до поражение на различни органи. Не при всички един и същи орган бива поразен. Това зависи от генетиката на човека и от самия му начин на живота. Затова избягвам да давам конкретни причини. Примерно, ако те боли сърцето – в много случаи при други хора няма да е сърцето, ще е далакът, имахме такъв случай скоро. На Павел далакът беше разрушен, но след като правихме терапии, се възстанови напълно.
Правилото винаги има изключения.
Да. И не е професионално да се обобщава и да се заключава единствено и само това е причината. Аз съм за индивидуалния подход – да се види на всеки доверител, каква е лично неговата причина.
Трудно ли се прилагат практиките на преработка на тези емоции, за да се излезе от това състояние?
Не, практиките са психологически издържани, научно доказани. Най-трудно е човекът да излезе от ролята на жертва и да изостави тези свои принципи навици, на които е свикнал да се поддава 30, 40, 50, 60 години. Това според мен е най-трудното. Защото за да оздравееш, ти трябва да разрушиш старата си самоличност и да изградиш себе си отново, своето вярване за себе си, за света изобщо, кое е възможно, кое не е възможно. Да промениш своите навици, действия и едва тогава можеш да видиш промяната към по-добро в живота.
Не всичко е вълшебна пръчица.
Тръгват ли тези негативни чувства, за които говорим – обида, гняв, яд, от нашето очакване, че някой друг за нещо ни е длъжен: съпругът е длъжен да осигури дом, материално благополучие, децата са длъжни да ни уважават, родителите не са ни дали това, което трябва?
Да, това са неправилни мисъл-форми, вярвания, които ние много често сме наследили, защото на 90% сме видели примерно, че нашата майка мисли така, ние сме го взели за истина, но то вече не е релевантно в този свят. Въпросът е, че „длъжен ми е някой“ и „аз съм длъжен на някой“, това предизвиква много силни негативни чувства. Никаква свобода няма в това. Аз съветвам всички да се обърнат, да си напишат какво смятат, че са длъжни, и да напишат: „аз избирам да го направя, защото“, т.е. пак да бъде личната воля и обяснение защо аз искам да го направя. А това, което не искам да правя, просто мога да се освободя от него.
Оставам с усещането, че ако имаме очаквания, от една страна това ни поставя в позиция на жертва, от друга носи негативи за здравето и от трета влошава отношенията с всички около нас?
Абсолютно. Тук ще бъде разочароващо за нашите слушатели, но:
Никой за нищо не ви е длъжен, както и вие на никой за нищо не сте длъжни.
Тази мисъл първоначално предизвиква много силна реакция. Как така? Мъжът ми е длъжен, детето ми е длъжно, майка ми е длъжна. Не, не. Никой не ви е длъжен. И когато го осъзнаете това, вие давате свобода на другите, но и свобода и излекуване на себе си, на своите мисли и на своето тяло.
Сега ще продължим с още един кратък разказ на човек, който се е сблъскал с тежка диагноза. Гинка Панайотова е чула диагнозата рак – трета степен.
Гинка Панайотова: Когато то ти си случи такова диагноза – пред рак, както на мен, хората казват: ами то това е краят, божа работа. Обаче не е така. Чакам аз пред кабинета, излиза една доцентка и ми казва: „Ами съжалявам, трета степен предраково състояние“. Отидох на доктор в Германия, в Хамбург, те потвърдиха диагнозата и вече нямаше хлабаво, дето се вика.
Непрекъснато си повтарях: Господи, моля те, дай ми някаква светлина в този тунел. Не знам, аз не знам какво да правя. То, пътят е ясен – операция, химиотерапия, ама друго има ли? Друго има ли, друго решение? И както една вечер си седя самичка в квартирата в Хамбург, гледам Стояна Нацева, съвсем случайно. И Стояна Нацева казва болестите са психосоматика. Например, ракът при жената е това, че вие не може да простите обида, да, точно, обида не може да простите. Вие сте контролираща, трябва да пуснете контрола. И аз се заслушах. Видеото беше на запис. Пуснах го пак, и пак, и пак – Стояна, говори за мене. И започнах да слушам Стояна. Записах се на курса за треньор за личностно развитие и като почна едно осъзнаване, един рев, един сополи. Такъв рев съм ревала, никога не съм ревала така. А то защо? Защото аз осъзнавам, че аз съм причината за това, което носих в мен.
Стояна Нацева: Не си на правилното място в системите.
Да, аз обвинявах всички: мама, тате, бившия ми съпруг, децата, те всички виновни. Не правят това, което аз искам. Аз съм най-тихата, и набожната, и кротката. Обаче, когато човек започне да се осъзнава, става страшно.
Стояна Нацева: Когато ти не можеш да си канализираш чувствата, когато ти не си се разбрал със себе си и си пълен с вътрешни конфликти, тогава се появяват сигнали в тялото.
И след около половин година докторката ми каза: „Ама сега то от трета степен стана на първа степен. Пита ме какво пиеш? Казвам, нищо не пия. Обаче, благодарение на книгата „Силата на рода“, това е моята библия. Вече съм здрава. Даже сега наскоро ходих на преглед – няма нищо, всичко е окей, жива-здрава съм, хубава, руса и т.н.
Вие казвате, д-р Нацева, че в основата на вярването „длъжен си ми“ стои някакъв вид горделивост?
Аз твърдя, че всички негативни проявления в нашия живот, всички негативни симптоми, всъщност идват от горделивост. Дори да се обидя на някой, също е горделивост. Аз смятам, че съм толкова важен елемент в системата, че другият не може да реагира по друг начин. А ние знаем, че всеки всъщност се води предимно от себе си и личната си изгода.
Добре, но как това кореспондира с нашето его? Всеки човек го има. Вие самата казвате, че не бива да го „слагаме“ в задния джоб.
Абсолютно, но егото трябва да бъде премерено. Защото човек, ако няма лични граници, той се обижда, позволява на другите да му минават личните граници, а това е липса на его. Това е липса на ясни граници на личността. Защото вие, ако нямате лични граници, ако нямате цели, ако не може да се самоопределите, вие просто нямате его.
Т.е. ние най-много се обиждаме тогава, когато не успяваме да поставим лични граници. Ако ги поставяме, няма да се обиждаме.
Не само, но и когато не разбираме, че другият човек също е отделна личност и има право на негови чувства и емоции, има право да не ни обича, да не ни харесва, да не се съобразява с мен. Но мен това не трябва да ме засяга, аз трябва да продължавам да давам на себе си любов и да продължавам в живота да правя най-доброто, на което съм способен.
Казвате, че 22 септември е особен ден, започва по-различен период, защото звездите ни помагат да преминем в нова реалност.
Да, ние постоянно преминаваме в нови реалности. Енергията е изключително силна. И аз се надявам всеки човек да се осъзнае и да разбере, че ние едновременно сме част от всичко около нас, но едновременно с това ние трябва да се самоосъзнаем и като различна част. Истината е, че това, което правиш на другите, ти го правиш на себе си. Истината е, че ако ние не се фокусираме върху нашето благополучие, а сега е много подходящо време за това, никой няма да дойде и да ни помогне. Най-важният закон, който съществува в нашата Вселена, това е законът на свободната воля.
Има различни практики, които вие сте дали във вашите Viber, Telegram групи. Всеки, който се интересува, може да ги види, това са познатите симоронски практики ли?
Ами, дали ще е симорон, дали ще е НЛП техники (невролингвистичното програмиране), дали ще кажем, че е нейропсихология. Истината е, че когато ние имаме чисто намерение, когато ние го подкрепим с повишена вибрация, т.е. с хубаво настроение и направим конкретна техника като действие, ние вече казваме на нашия мозък, на нашето съзнание, на нашето тяло, че правим новата реалност. Т.е. ние правим проявление, когато трите центъра – мисли, чувства и действия, са в една посока.
Вие имате специална книга – „Силата на благодарността“, но едно от нещата, което изненадва е препоръката „Благодарете даже и за това, което нямате!“ Как се обяснява това?
Разбира се, обяснява се чрез невробиологията и неврофизиологията, невронауката. Когато ние сме благодарни, тогава в мозъка се пуска невротрансмитера допамин, окситоцин, изобщо положителните хормони, така да го обясним на хората. Вие не може едновременно да бъдете гневен и благодарен. Не може едновременно да изпитвате две крайни емоции. И когато ние се префокусираме, т.е. видим в травмата, видим в негативността ценността, защо това е било хубаво за мен, как съм израснал по този начин и по какъв начин мога да използвам цялото това знание, за да може бъдещето ми да е по-добро, хората формират нова гледна точка. Т.е. ние презаписваме, разрушаваме старите мозъчни сценарии като невронни пътеки, така да го обясня, създаваме нови и ги подкрепяме с нови чувства и с нови действия. И колкото по-често това нещо го повтаряме, толкова по-силна става новата връзка и това става нов наш жизнен сценарий.
Там където е фокусът, това се разширява в живота ни?
Точно така. Квантовата физика, квантовата механика, вече и квантовата психология, защото аз преподавам такъв предмет, вече го доказва на 100%.
Помнете, че дори никой никога да не вярва във вас, аз, д-р Стояна Нацева, вярвам във всеки един от вас! Щом сте били на нашия ефир, ще ви върви, ще имате любов, здраве, пари, положителни емоции. Бъдете благословени и се наслаждавайте на живота, вие заслужавате!
